Бързата мода
Бързата мода
Бързата мода, или fast fastion, са евтини, експресно произведени за масовия пазар модерни дрехи, обикновено копиращи тенденциите от световните модни ревюта или модели на известните дизайнери като Armani, Chanel, Alexander McQueen, Gucci и др. От 2000 г. насам европейските брандове са увеличили колекциите си от 2 до 52 микро колекции на година. Продукцията се изработва за кратки срокове от 10-14 дни, като съществуват примери дори и за периоди от 2-3 дни. Според статистика предоставена от Greenpeace, хората носят една дреха по-малко от една година, като в този период тя е обличана няколко пъти. Освен непрестанно предлагащите се нови и нови модели, тази статистика донякъде е и обвързана с качеството на “бързите” материи и начина им на обработка. Представете си, че сте отделили голяма сума пари за блуза от дизайнер (някой от изброените по-горе например), и сте си купили друга от така наречените “low cost” брандове (може би дори на разпродажба). Първата е по-качествено ушита, оцветена и от осезаемо по-хубав плат. А втората, ще избледнее в рамките на няколко пранета, плата може да се раздърпа и тя да загуби формата си, а също и да се разшие. В крайна сметка, при втория вариант на вас ще ви трябва нова блуза, която има голям шанс да последвата съдбата на предишната. Предвид ниската цена излиза по-евтино да си купиш нова модерна блуза, отколкото да поправяш старата, и така кръговрата продължава. За съжаление се оказва, че модната индустрия е отговорна за около ⅓ от микро пластмасата открита в океана според Plastic Soup Foundation. Доклада им в колаборация с няколко еко организации показва пътя на микрофибрите от създаването им до попадането им в човешкия организъм (чрез консумацията на морските дарове, риба и морска сол). Модната индустрия е й вторият най-голям консуматор на вода, отговорна за 20% от световната загуба, а 10% от въглеродните емисии в света са в резултат на производствените й фабрики. (UNECE) Тя изисква и използването на големи количества земя. Материалите, които обикновено се използват за производство на облекла като памук, каучук, кожа, вискоза и вълна, изискват място за отглеждане на съответните растения и добитък. Например памукът се отглежда само на 2,4% от обработваема земя в света, но използва 6% от световни пестициди и 16% от инсектицидите, повече от всяка друга от основните култури. Голяма част от фабриките на брандовете “основатели” на бързата мода са в слабо развити икономически страни, където законите са почти неприложими или липсват, заплащането е минимално, а “безопасност на труда” е непозната терминология. Документален филм на DW показва фабрика за вискоза в Индия, принадлежаща на най-големия производител на тази суровина “Бирла”, в която работниците не са запознати с влиянието на химикалите върху тяхното здраве, работят без каквото и да е обучение и предпазни средства. В резултат хората от района развиват редица заболявания - инфаркти на ранна възраст, мускулна атрофия, проблеми с речта или пълната и загуба,и др. Замърсяването на река Туллахан във Филипините от различни текстилни и оцветителни индустрии. Източник: Gigie Cruz-sy / Greenpeace Някои факти в цифри: Производството на една памучна тениска изисква 2700 л.вода = количеството вода, което човек изпива за 2,5 години 25% от облеклата остават непродадени, а по-малко от 1% се рециклира 93% от брандовете в бързата мода не плащат на работниците си минимума необходим за нормален живот, а според анкета направена в Бангладеш 35% от тях са били тормозени от супервайзорите си Към 2050г. бързата мода може да е отговорна за 26% от въглеродните емисии в света. Последиците от бързата мода са много повече отколкото изглеждат Замърсяването на въздуха и водата са на първо място и е необходимо хората да бъдат образовани по темата, за да могат да вземат по информирани решения Продукцията на дрехи в наши дни е толкова голяма, че тонове от тях завършват на сметища в различни части на света (доста, често изгорени) Условията на труд, в които са са произведени новите модели, са изключително лоши за работниците, като честа практика е да бъдат шити и от деца И нещо важно, за което не се говори достатъчно са химикалите и багрилата, както по време на самия производствен процес, така и след това: част от тях предизвикват сериозни здравословни проблеми у работниците, които обикновено не са информирани за възможните последствия. Някои са обявени за канцерогенни и причиняващи алергии. А ето и няколко съвета Както знаете ние сме хора и колкото и да искаме да купуваме най-модерните, устойчиви, с най-малко синтетични влакна, екологично и хуманно произведени дрехи, най-вероятно няма да успеем. И все пак колкото повече стъпки правим в тази посока и колкото повече информация имаме, толкова по-близо сме към намаляването на последствията от бързата мода. А ето и няколко идеи: Магазините за втора употреба са наистина място за страхотни находки от всякакъв клас брандове. Уверете се, ако още не сте! Купувайте само дрехи, от които наистина имате нужда и се старайте да не се поддавате на т.н. импулсивно пазаруване или шопинг терапията Ясно е, че няма как да запълним гардероба си само с устойчиви марки, тъй като често тяхното качество е свързано и с по-високата цена, но можем да отделим няколко пъти годишно сума за именно такива дрехи, които ще ни служат години наред Не забравяйте, че може да разменяте с приятели, а също и в социалните мрежи (вижте инициативата ни за Размяна на дрехи) Преизползвайте ! Интернет е пълен с идеи, как може да се промени една дреха и да се създаде нещо ново и интересно. Боклука за едни е съкровище за други! В наше време освен социалните мрежи, редица платформи предлагат опция да продадеш ненужните си вещи, в т.ч. дрехи, обувки и чанти. И не на последно място можете да дарите в контейнерите на БЧК или TexCycle. Като дрехите ще бъдат сортирани и разпределени в страни от изоставащите икономически райони, а TexCycle ще рециклира във влакна, пълнеж или парцали, негодните за носене. Автор: Росица Станкова Източници: www.ellenmacarthurfoundation.org
Добави коментар