Усилието да живеем сред "ХОРА"

Или Как една пейка се превърна в компостер

   Всичко започна през есента на 2019г когато Наталинко си намери местенце за бъдещата работилница.

Започна едно подготвяне, майсторене, редене и наместване на пространството.Тя видя, че има едно идеално местенце пред работилницата точно да направи пейка.

Захвана се за работа и за два дни рязане, сглобяване и боядисване, пейка беше готова.Последваха прекрасни моменти в които всички посетители на работилницата се радваха на хубава почивка на дървената пейка изработена от палети. Тя се превърна в лесен ориентир към работилницата.

До такава степен тази ръчно изработена градинска мебел беше приятна за използване, че повечето хора които искаха да я използват не се съобразяваха изобщо дали пречат на творческия процес на Наталинко в работилницата. Времето си летеше, сменяха се сезоните. След като пейката се появи на бял свят минаха есен, зима,пролет, лято пак есен, пак зима, пак пролет ииии.....Към края на пролетта чашата преля.

    След година и половина съображения спрямо посетители привлечени от дървената зелена удобна прелест под сянката , Наталинко реши, че пейката спира да съществува.

От раз както имаше урок по рисуване в този момент, грабна винтоверта и я разглоби за 5 минути.

Ще се запитате защо беше нужно това?

Защо я направи пък после я развали?

Защо ще хвърляш толкова усилия за нещо, което ще разрушиш?

Отговора се крие в нахалството и наглостта на хората. Онова качество, което бе присъщо на човешкия вид и за жалост надделяваше повече в наши дни.

Пейката се бе превърнала в място за дилърски срещи по сред бял ден, точно под носа на посетителите на еко работилницата . Без никакво притеснение оправяха своите наркомански сметки точно под носа на посетителите, без никаква свян. Точно в този момент Наталинко си каза "Ей сега чашата преля". Тя грабна винтоверта и се запъти към вратата.

    Точно 5 минути и бяха необходими пейката да се превърне в дъски. С носталгия към хубавите моменти  Наталинко седна с инструмента в ръка и застина в от нахлули спомени. За съжаление се наложи да се разделим. Както се случва реално в живота.

Всяко хубаво нещо си има своя край.

Но това не е съвсем финала на нашата главна героиня - дървената зелена пейка.

Тя щеше да се превърне в нещо, което би било от по-голяма полза за хората и за цялата околна среда. Щеше да получи втори живот далеч от наглостта и нахалството на човешкия индивид.

Нашата любима пейка, за която десетки питаха седмици наред се превърна в компостер. Така тя смени своето съществуване, за да се изкачи още едно ниво нагоре към чистата хармония на естествения живот.

 

Автор: Наталия Николова

Разказа е базиран на действителни събития



Разказа е публикуван по повод "Международната седмица на компостирането "

-Ако се нуждаете от съвети относно компостирането може да прочетете тук

-Ако желаете да си вземете растения за градината посетете NatalinkoHomeDesign там ще откриете растения за градината на вън и голямо разнообразие от кактуси и сукуленти.

По повод междънародният ден на почвата споделяме този интересен филм с вас,който учи на устойчиви практики в прилагането на земеделски практики.

Абонирайте се за нашият Зелен Месечен Бюлетин,за да научавате първи за зелените инициативи на академията